момче
момче (български)
ед.ч. | мом·че | |
---|---|---|
членувано | мом·че·то | |
мн.ч. | мом·че·та | |
членувано | мом·че·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
момчè
- Мъжка рожба, дете от мъжки пол.
- Момък, млад мъж, младеж, ерген.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- хлапе, хлапак, малчуган, момчурляк, младеж, момък, юноша
- неопитен, несръчен, неук, зелен, неузрял
- палавник, калпазанче