български (български)

Прилагателно име, тип

 
Страни, в които българският е официален език (в тъмнозелено) или има значително разпространение
[1] който е на българите и на България, общ за всички българи.
    Когато .. видях българския самолет да се приземява, когато видях българския трицвет на опашката му, очите ми овлажняха, сърцето ми заби.

[1]

[1.1] който се намира в пределите на България и е част от България.
    И наистина, Рила е най-великолепната планина българска.

[2]

    Наблизо там сред класове високи, навред по български поля широки.

[3]

[2] който се отнася до българите и България или е свързан с тях.
    Нека правителството да се не бои. Българският въпрос става вече въпрос на Великите сили.

[4]

    Твоят орлов поглед виждаше навред, от българска слава останки безчет.

[5]

[3] който се състои от българи или от поданици на България.
    От днеска нататък българският род, история има и става народ.

[5]

[3.1] който е част от народа, населението на България.
    Български граждани
[4] който е населен с българи или предимно с българи.
    Две села имаха да гонят днес: Съръдржа и Делиусуф – и двете чисто български, ако и да бяха турски имена.

[6]

Етимология

Фразеологични изрази

Синоними

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: Bulgarian (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)
  • маори:  (mi)
  • немски: език: Bulgarisch (de), прилагателно: bulgarisch (de)
  • норвежки:  (no)
  • персийски:  (fa)
  • полски:  (pl)
  • португалски:  (pt)
  • румънски:  (ro)
  • руски:  (ru)
  • самоански:  (sm)
  • сингалски:  (si)
  • словашки:  (sk)
  • словенски:  (sl)
  • сръбски:  (sr)
  • тагалог:  (tl)
  • тайландски:  (th)
  • турски:  (tr)
  • украински:  (uk)
  • унгарски:  (hu)
  • урду:  (ur)
  • фински:  (fi)
  • френски:  (fr)
  • фрисийски:  (fy)
  • хавайски:  (haw)
  • хинди:  (hi)
  • холандски:  (nl)
  • хърватски:  (hr)
  • чешки:  (cs)
  • шведски:  (sv)
  • шотландски:  (sco)
  • японски:  (ja)

Изговор

  Уикипедия разполага със статия на тема български.
Звук:  български (помощ,  файл)
МФА: ˈbɤlɡərskʲi
Сричкопренасяне: Шаблон:syll

bǎ̀lgarski

Произход, развитие и родствени връзки

  Произходът на думата все още не е въведен. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Шаблон:-adjec-

Склонения

Шаблон:bgadjec Шаблон:-syn-

[1] български език

Шаблон:-ant-

[1] небългарски
  1. пренасочване Шаблон:hyper
[1] европейски, славянски
[2] човек, славянин

Чести грешки

[1] българске

Шаблон:-noun-

[1] Шаблон:language Индоевропейски език от източния клон на славянските езици, който е официален език в България.
    В къщи само мене чакат. Утре е погребението. .. - Абе ти български разбираш ли? Развържи бохчата!

[7]

    Белчев е почнал да пише най-напред стихове на хърватски език, някои от които по-сетне е превел на български.

[8]

Шаблон:-syn-

[2] български език

Шаблон:-ant-

[1] небългарски
  1. пренасочване Шаблон:hyper
[1] език, европейски, славянски

Вижте също

[1] (Българска кирилица) А ‎(A) а ‎(a), Б ‎(B) б ‎(b), В ‎(V) в ‎(v), Г ‎(G) г ‎(g), Д ‎(D) д ‎(d), Е ‎(E) е ‎(e), Ж ‎(Ž) ж ‎(ž), З ‎(Z) з ‎(z), И ‎(I) и ‎(i), Й ‎(J) й ‎(j), К ‎(K) к ‎(k), Л ‎(L) л ‎(l), М ‎(M) м ‎(m), Н ‎(N) н ‎(n), О ‎(O) о ‎(o), П ‎(P) п ‎(p), Р ‎(R) р ‎(r), С ‎(S) с ‎(s), Т ‎(T) т ‎(t), У ‎(U) у
(u), Ф (F) ф ‎(f), Х ‎(H) х ‎(h), Ц ‎(C) ц ‎(c), Ч ‎(Č) ч ‎(č), Ш ‎(Š) ш ‎(š), Щ ‎(Št) щ ‎(št), Ъ ‎(Ǎ) ъ ‎(ǎ), Ь ‎(ʹ) ь ‎(ʹ), Ю ‎(Ju) ю ‎(ju), Я ‎(Ja) я ‎(ja)

Шаблон:-adverb-

[1] по начин, присъщ на българин, за българи.
    Най-напред, катепане, верен човек трябва да ме обръсне по български.

[9]

    Аз съм просто българка, а и за това български мисля.

[10]

    Аз не гово́ря български.‎

Бележки и допълнителна информация

(бълг.) Институт за български език (ИБЕ). Речник на българския език - том 14. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2012. с. 1-1224.

  1. „български“ в Г. Данаилов, ДС, с. 266.
  2. „български“ в Ив. Вазов, Съчинения том XV. Живописна България. Великата Рилска пустиня. Мусала. С., 1921, с. 4.
  3. „български“ в К. Хрисотв, К., с. 31.
  4. „български“ в С. Радев, Строителите на съвременна България. Том 2. 1990. с. 468.
  5. 5,0 5,1 „български“ в Ив. Вазов, Съчинения том I. Стихотворения 1995. ISBN 954-430-305-7, с. 195.
  6. „български“ в Й. Йовков. Съчинения том 6. Приключенията на Гороломов. Изд. „Захарий Стоянов“. 2010. ISBN 978-954-090-371-2, с. 50.
  7. „български“ в К. Константинова. НДД. с 199.
  8. „български“ в П. П. Славейков. Събрани съчинения том VI. с. 203.
  9. „български“ в И. Вълчев, СКН. с. 25.
  10. „български“ в Ив. Вазов. Избрани съчинения том XVIII, с. 28