приятел
приятел (български)
ед.ч. | при·я·тел | |
---|---|---|
непълен член | при·я·те·ля | |
пълен член | при·я·те·лят | |
мн.ч. | при·я·те·ли | |
членувано | при·я·те·ли·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | при·я·те·лю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Рядно се среща, но когато имаш такъв до себе си знаеш, че каквото и да си сторил той въпреки това ще е до теб. А няма да се държи ялово и само когато се скара с някои тогава да идва на рамото ти.
Етимология
старобълг. приıатель (Euch. Sin) сътоветства на ст.в.нем. friudil, ср.в.нем. vriedel „възлюбен, жених“, старосканд. friðill „възлюбен, любовник“.
Слав. *prijatelь е образувана от гл. *prijati (старобълг. приıати, приıѫ „отнасям се доброжелателно“), съответстващ на гот. frijōn „обичам“, нем. freien „сватосвам се“, гот. frijōnds, ст.в.нем. friunt, нем. Freund „приятел“, староинд. priyas „драг, достоен“, рriуаtē „удовлетворен“, авест. frya „драг, любим“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- другар, побратим, събрат, аркадаш, дост, доверен, близък
- доброжелател, покровител
- съмишленик, последовател, привърженик