момиче
момиче (български)
ед.ч. | мо·ми·че | |
---|---|---|
членувано | мо·ми·че·то | |
мн.ч. | мо·ми·че·та | |
членувано | мо·ми·че·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
Човек от женски пол в периода от раждането, през детството и юношеството до достигане на зряла възраст.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
девойка, млада жена, госпожица