език
език (български)
| ед.ч. | език | |
|---|---|---|
| непълен член | ези·ка | |
| пълен член | ези·кът | |
| мн.ч. | ези·ци | |
| членувано | ези·ци·те | |
| бройна форма | ези·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- ЕЗЍК1 Анат. У гръбначните животни и човека — продълговат подвижен мускул, разположен в устната кухина, орган на вкуса и храненето, който у човека взема участие и при образуването на звуковете на речта.
- Ядене, приготвено от този орган на животно, обикновено говежди или свински.
- Нещо, което има удължена, продълговата форма, подобна на този орган.
- Метална част на камбана или звънец, която произвежда звън, като се удря в стените им.
- Подвижна, закрепена само в единия си край пластинка или метална пръчица с различно предназначение в предмети, механизми, уреди.
- Диал. Заострена част на рало, на която се надява ралникът.
- ЕЗЍК2 Езикозн. Система от звукови, речникови и граматични средства, сетивно възприемани, която служи за словесно изразяване на мислите и е най-важното средство за общуване в човешкото общество. // Езиковата система като предмет на изучаване или преподаване.
- Само ед. Езикозн. Разновидност на общонародната езикова система, която се характеризира предимно със своеобразен речник и е свързана с определени сфери на общуването; стил.
- Езикозн. Разновидност на общонародната езикова система, която се употребява от ограничен кръг хора, упражняващи една и съща професия, дейност; професионален език, социален диалект.
- Само ед. Начин на изразяване, присъщ на дадено лице; индивидуален стил.
- Способност на човека да говори; реч.
- Съвкупност от движения на тялото, от звукове и др., които се използват от животните, птиците и някои насекоми при общуването помежду им (напр. предупреждение за опасност, съобщаване, че е намерена храна и др.).
- Безсловесна знакова система за предаване на информация. // Прен. Безсловесен начин на общуване
- Прен. Само ед. Съвкупност от изразни средства в изкуството.
- Прен. Само ед. Особеност, характерен признак на предмет или явление, който го характеризира, но е достъпен за човек, който го познава много добре, отблизо.
- Воен. Военнопленник, от когото могат да се изтръгнат сведения за неприятеля.
- Остар. Рядко. Местна, териториална разновидност на общонародната езикова система, на която говори част от дадена народност или нация; диалект, наречие, говор.
- Остар. Книж. Народ, племе.
Етимология
старобълг. ѩзыкъ γλώσσα, ἔθνος „език, народ“ (Остром., Клоц., Супр.). Общослав. дума, от праслав. *językъ, стара основа на съгласна *języ-, разширена с -kо- (подобно на *kamykъ „камък“: *kamy). Основата *języ- е сродна със старопрус. insuwis „език“, лит. liežuvis (с l- от liežti „лижа“), старолат. dingua, клас. лат. linguа (под влияние на lingō „лижа“), прагерм. *tungōn ж.р. „език“ (гот. tuggō (= tuŋgō), ст.в.нем. zunga, староангл. tunge), тохар. А käntu, Б käntwo „език“ (с метатеза от *tänku-), индо-иран. *g^ig^huā < *dag^huā с асимилация d-g^h > g^-g^h и -i- от lih- „лижа“ (староинд. jihvā ж.р., авест. hizvā „език“). ИЕ корен *dṇg^hū-, често кръстосан с ИЕ *leig^- „лижа“ (лит., лат. и индо-иран.).
Фразеологични изрази
ЕЗЍК1 ◊ Волски език1.1 Многогодишно папратово растение с дълги (15-40 см) езиковидни тъмнозелени кожести листа, което вирее във влажни сенчести гори предимно в планините; еленов език, биволски език, Scolopendrium vulgare. Волски език2. Разг. В миналото — банкнота от хиляда лева. ◊ Морски език. Зоол. Морска риба с източено листовидно тяло, покрито с дребни бодливи люспи, която живее в песъчливите места край брега. Solea nasuta. ◊ Син език. Ветер. Вирусно заболяване по домашните и дивите преживни животни, пренасяно от инсекти, което протича с изменения в устната кухина, посиняване на езика (при овцете и козите), отоци на клепачите и висока температура; катарална треска.
> Виси ми (върти ми се) на езика. Разг. 1. Зная нещо, но не мога в момента се сетя и да го кажа; малко остава напълно да си припомня нещо, което искам да кажа. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. Вола ми езика изпасъл. Диал. Ирон. Мълча, не проговарям нищо. Връзвам / вържа (завързвам / завържа) езика на някого. Разг. 1. Ставам причина някой да не може или да не смее да каже нещо. 2. Попречвам на някого да говори, заставям го да мълчи. Връзвам си / вържа си езика. Разг. Преставам да говоря, млъквам, за да премълча или прикрия нещо. Вълна ми поникна на езика. Диал. Дотегна ми да казвам, да повтарям едно и също нещо. Вързан (свързан) в езика. Разг. Който не може, не умее да говори, не се изразява добре. Връзвам си / вържа си езика на фльонга. Жарг. От силно смущение не съм в състояние нищо да говоря, да кажа. Глътвам си / глътна си (поглъщам си / погълна си) езика. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, слисвам се, смайвам се. 2. Млъквам, обикновено за да не издам нещо пред някого. Давам си / дам си <и> слюнката под езика. Диал. Готов съм да жертвам или жертвам всичко, което имам, даже и най-необходимото. Да ми изсъхне езика. Разг. 1. За изразяване на разкаяние и яд, когато някой каже нещо, което не е трябвало да казва — да онемея, да не мога да говоря. 2. За уверяване в нещо, изразено със следващото изречение — да онемея. Дохожда ми / дойде ми (идва ми, иде ми) на езика. Разг. Казвам нещо, което ми хрумва в момента, без да съм го обмислил или без предварително да съм искал да го кажа. Държа си думите под езика. Разг. Мълча, въздържам се да говоря, обикновено за да не кажа нещо, което не искам, или за да не издам тайна. Държа си езика <зад зъбите>. Разг. 1. Мълча, въздържам се да не говоря, обикновено за да не издам тайна или за да не кажа нещо, което не искам. 2. В пов. накл. Грубо. Внимавай какво говориш, въздържай се да говориш необмислено или обидни думи; млъкни. Една му (ѝ) глава, а сто му (ѝ) езика. Диал. За много устат човек. Едно ми <е> на езика, <а> друго <ми е> на сърцето. Разг. Неискрен съм и не говоря това, което мисля и чувствам. Езикът ми е вързан на възел. Разг. От силно смущение не съм в състояние нищо да говоря, да кажа. Езикът ми се връзва / върже (схваща / схване). Разг. Изгубвам способността да кажа нещо, не мога да проговоря поради някакво силно преживяване, обикновено страх, уплаха, изненада или вследствие на някакво тежко заболяване. Езикът ми се заплита / заплете (преплита / преплете, сплита / сплете, плете). Разг. Говоря трудно, изговарям думите неясно, неразбрано, обикновено защото съм в пияно състояние, поради силно смущение или вследствие на някакво заболяване. Езикът ми хвана мазоли. Разг. Омръзна ми, дотегна ми да казвам, да повтарям едно и също нещо. Езикът по-къс. Разг. Предупреждение към някого да говори по-малко или да си подбира внимателно думите, за да не каже нещо неуместно или за да не издаде някаква тайна. Езика ти ще отрежа, ще откъсна; езика ти отрязвам. Разг. Предупреждение, закана към някого за жестоко наказание за казани думи или ако някой смее да каже, да издаде нещо. Заплитам / заплета (преплитам / преплета, сплитам / сплета, плета) език; заплитам си / заплета си (преплитам си / преплета си, сплитам си / сплета си, плета си) езика. Разг. Говоря трудно, изговарям думите неясно, неразбрано, обикновено защото съм в пияно състояние, поради силно смущение, страх или вследствие на някакво заболяване. Иде ми (идва ми) на езика. Разг. Хрумва ми да кажа нещо, готов съм да кажа нещо, без да съм го обмислил, механично, неволно или по навик. Изплезвам / изплезя език. Разг. Изморявам се много, обикновено при тичане, бързо ходене, изкачване. Изтървавам / изтърва езика си <от зъбите>; изтървавам / изтърва език. Разг. Казвам нещо, обикновено неволно, което е трябвало да се крие, да се премълчи или е неуместно да се говори. Имам дълъг език; дълъг ми <е> езика. Разг. Много приказвам и често говоря необмислени, неуместни неща, които могат и да обидят някого. И слюнките под езика на някого, зная. Диал. Много добре, всичко (зная за някого). Каквото ми дойде (идва) на езика, говоря. Разг. Необмислено, прибързано, без да мисля (говоря). Каквото ми е на сърце<то>, такова (това, туй, то) ми е на езика. Разг. Искрен съм и говоря това, което мисля и чувствам. <Като> с език лизан. Диал. Който е много гладък и чист. Крава ми езика изяла. Диал. Ирон. Мълча, не проговарям нищо. Кълча си (чупя си) езика. Разг. 1. Мъча се да произнеса някоя трудна или непозната дума. 2. Мъча се да говоря на чужд език, който не зная добре. Лежи ми на езика. За чужд език или словесно художествено произведение — заучавам и произнасям нещо лесно, без затруднение. Меля с езика си. Разг. Непрекъснато говоря, много съм бъбрив. Мотае ми се на езика. Разг. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа. На върха на езика ми е. Разг. Премислил съм думите си, те са готови и остава само да ги кажа, произнеса. На езика ми е. Разг. 1. Зная нещо, но не мога в момента изведнъж да се сетя и да го кажа. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо. Не ми седи езика зад зъбите. Разг. Не мълча и казвам нещо, което не трябва. Не ми спира езика. Разг. Непрестанно говоря, голям бъбривец съм. Не мога да си завъртя езика. Разг. Не умея, не мога да говоря. Няма да ми се откъсне (отяде) от езика. Диал. Няма да ни стане по-лошо, по-зле. Окършвам си / окърша си (очупвам си / очупя си) езика. Разг. Усвоявам след продължителни упражнения начина на говорене на чужд език, някаква реч и под.; почвам да говоря плавно, с лекота. Отлепвам / отлепя език. Разг. Проговорвам. Отпускам си (отпущам си) / отпусна си езика. Разг. Приказвам повече, отколкото трябва, обикновено неуместни неща. Отрязвам си / отрежа си езика. Разг. Напълно съм уверен, сигурен, че нещо ще стане, че е така. Пепел ми на езика. Разг. Да мълча, да не приказвам (употребява се при опасение да не се случи или да не се разчуе това, за което се говори). Попадам / попадна на езика на някого. Разг. Одумват ме, някой говори по мой адрес, обикновено клюки, подигравки и под. Поразвързвам / поразвържа езика на някого. Разг. 1. Обикновено за спиртни напитки — ставам причина някой да почне да говори малко повече и да каже някои неща, които би трябвало да премълчи. Поразвързвам си / поразвържа си езика; поразвързвам / поразвържа език. Разг. Започвам да говоря малко повече, като понякога казвам и неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се. Посвивам си / посвия си езика. Разг. Започвам по-малко да говоря и да внимавам какво говоря. Потя се (изпотявам се / изпотя се) <и> под езика. Разг. 1. Мъча се много при извършване на нещо, обикновено в работата. 2. Шег. Много ми е студено. Почесвам си / почеша си езика. Разг. Ирон. Говоря празни приказки за известно, обикновено непродължително време. Пресъхва ми / пресъхне ми езика. Разг. От силна уплаха или вълнение усещам сухост в устата си и ми е трудно да говоря. Прехапвам / прехапя език; прехапвам си / прехапя си езика. Разг. 1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение, учудване или възторг от нещо; изплашвам се, стресвам се, смайвам се. 2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам някаква тайна. Прибирам си / прибера си (събирам си / събера си) езика. Разг. Свивам <си> / свия <си> дългия език. Разг.; Свивам си / свия си езика <зад зъбите>. Разг. Грубо; Сбирам си / сбера си езика. Диал. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи; млъквам. Пущам език от аршин повече. Диал. Много приказвам. Развързвам / развържа език; развързвам си / развържа си (отвързвам си / отвържа си) езика. Разг. Започвам да говоря много, обикновено за неща, които би трябвало да премълча, да не казвам; разприказвам се. Развързвам / развържа (отвързвам / отвържа) езика на някого. Разг. 1. Обикновено за спиртни напитки — ставам причина някой да говори много, да се разприказва и обикн. да каже неща, които би трябвало да премълчи. 2. Ставам причина някой да почне да говори по-свободно, по-леко и повече. Развързвам си / развържа си езика. Разг. Разприказвам се и казвам неща, които би трябвало да премълча, да запазя в тайна. Режа под езика на някого. Разг. 1. Карам се много, мъмря строго някого, наказвам някого за нещо. 2. Измъчвам някого, за да признае нещо. Рязвам / резна под езика на някого. Разг. Скарвам се остро на някого, смъмрям го; наказвам някого за нещо. Сдържам си / сдържа си езика. Разг. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислено, неуместно или обидни думи; млъквам. С изплезен език. Разг. Силно изморен, обикновено от тичане, бързо ходене, изкачване. Схванат в езика. Разг. Който не може, не умее да се изразява добре. Сърби ме езика. Разг. Много ми се иска, изпитвам силно желание да кажа, да разкажа нещо. Тежи ми на езика. Диал. Изпитвам силно желание да кажа нещо, което съм премълчавал. Турям / туря (турвам / турна) на езика си някого. Диал. Започвам да злословя за някого, да го одумвам. Ужилила ме оса под езика; ухапала ме пчела (оса) за езика. Диал. Понапил съм се и мъчно говоря; пелтеча, фъфля. Уста имам, език нямам. Разг. Не обичам да приказвам, да споря, кротък, тих съм по нрав. Чеша си езика. Разг. Пренебр. Говоря празни приказки.
ЕЗЍК2
◊ Аналитичен език. Езикозн. Език, в който отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или със съответен словоред, интонация и др. Противоп. синтетичен език. Детски език. Езикозн. Език на деца в ранна възраст, който се характеризира с опростена система на фонемите, с ограничено използване на граматични средства, с примитивен синтаксис и с изобилие на специфични думи. Естествен език. Езикозн. Човешкият език като естествено оръдие на мисълта и средство за общуване за разлика от изкуствено създаваните му заместители. Противоп. изкуствен език. Жив език. Езикозн. Език, който в настоящия момент е средство за общуване на даден народ и във връзка с това не остава неизменен. Противоп. мъртъв език. Изкуствен език. Езикозн. Неестествен, специално създаден, сътворен спомагателен език, който обикновено се използва като средство за международно общуване. Противоп. естествен език. Книжен език. Езикозн. Остар. Книжовен език. Книжовен (литературен, стандартен) език. Езикозн. Образцов, нормализиран език, чийто норми се възприемат като правилни и общозадължителни и който се противопоставя на диалектите и просторечието. Културен език. Езикозн. Език на народ, достигнал висока степен на цивилизация, който се преподава в училище, приет е за държавен език и е разпространен по цялата територия на страната. Мъртъв език. Езикозн. Език, който е излязъл от жива употреба, престанал е да бъде естествено средство за общуване и е запазен само в писмени паметници. Противоп. жив език. Ро̀ден (майчин) език. Разг.; Матерен език. Книж.; Бащин език. Остар. Език на родителите, който се усвоява от човека в ранно детство по пътя на подражаването на речта на заобикалящите го възрастни. Синтетичен език. Езикозн. Език, при който отношенията между частите на изречението се изразяват с граматичните форми на думите. Противоп. аналитичен език. Таен език. Езикозн. Език на обособена социална група, който се създава като средство за общуване само за нейните членове с цел да се изолират, да останат неразбрани за външни лица. Скриптов език. Инф. Език за програмиране, който позволява контрол върху една или няколко приложни програми.
> Говорим на един <и същ> език. Книж.; Имаме един <и същ> език. Книж. Еднакво мислим, разбираме се. Говорим (приказваме) на различни езици. Разг. Не можем да се разберем, да постигнем разбирателство. Държа някакъв език; държа език на някакъв. Разг. Говоря по някакъв начин или по начин, присъщ на някого. Държа някакъв език; държа език на някакъв. Разг. Говоря по някакъв начин или по начин, присъщ на някого. Зли<те> (лоши<те>) езици. Хора, които съчиняват и разпространяват клюки, клевети; клеветници. Змийски език. Разг. 1. Човек, който е склонен да говори с остри, язвителни думи. 2. Остри, язвителни, хапливи думи. Зная си езика. Разг. Внимавам какво говоря, преценявам какво трябва да говоря и какво не. Имам остър език; остър ми е езика. Разг. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам. На български език, говоря, приказвам и под. Съвършено ясно, разбираемо, недвусмислено (говоря). Намирам / намеря общ език. Обикновено с някого. Книж. Стигам до разбирателство с някого, до общо мнение, схващане. Не зная мярка на езика си. Разг. Не внимавам какво говоря, не преценявам какво трябва да се каже и какво да се премълчи. На развален език, говоря, пиша и под. Разг. За чужд език, който не зная, не владея добре — неправилно, с много грешки (говоря, пиша). Нямам общ език с някого. Книж. Трудно ми е да поддържам разговор, да общувам с някого поради отчуждаване, различие в културата, интересите и др. Остър език. Разг. Рязко и открито говорене или критикуване. От езика си тегля (патя). Разг. 1. Говоря смело, открито, критично, поради което изпадам в неблагоприятно за мене положение. 2. Говоря неуместно, необмислено, безотговорно, което ми създава неприятности. С езика си свалям (снемам) звезди. Разг. Умея да говоря, разказвам много хубаво, увлекателно; сладкодумен съм. Смешение на езиците. Книж. Голяма неразбория, объркване сред някаква група хора, в някакво общество.
Превод
|
|