говорене
говорене (български)
ед.ч. | го·во·ре·не | |
---|---|---|
членувано | го·во·ре·не·то | |
мн.ч. | го·во·ре·ния | |
членувано | го·во·ре·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | го·во·ре·не | |
---|---|---|
членувано | го·во·ре·не·то | |
мн.ч. | го·во·ре·ния | |
членувано | го·во·ре·ни·я·та |
|
|