наречие
наречие (български)
ед.ч. | на·ре·чие | |
---|---|---|
членувано | на·ре·чи·е·то | |
мн.ч. | на·ре·чия | |
членувано | на·ре·чи·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Наречието е неизменна и самостоятелна част на речта, която показва признаците на действието, качеството или обстоятелствата, при които то протича. Отговаря на въпроси като: къде? - напр. горе; (на)къде? - натам, назад; защо? - така; как? - бързо, бавно; защо? - защото, затова и др.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|