Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

  1. Обширно изказване по някакъв проблем, обикн. политически или във връзка с празник; слово.
  2. Способност да изкажеш мислите си с думи; говорене, говор.
  3. Звучащ език.
  4. Разг. Дума, изказ.

Етимология

От стб. рѣчь, произхождащо от праслав. rěčь

Фразеологични изрази

  • агитационна реч, пламенна реч, авторска реч
  • поздравителна реч, родна реч, неразбираема реч
  • диалогична реч, монологична реч, омразна реч
  • писмена реч, разговорна реч, устна реч
  • за какво иде реч

Превод

  • английски: speaking (en), language (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: рэч
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Sprache (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: rzecz
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: речь (ru)
  • словашки: reč
  • словенски: reč
  • сръбски: reč
  • тайландски: [[]]
  • турски: konuşma (tr)
  • украински: рiч
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: riječ
  • чешки: řeč
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Антоними

  • мълчание, безмълвие, тишина, немота

Хипероними

  • способност, комуникация, представяне, произведение

Сродни думи

Производни думи