звук
звук (български)
ед.ч. | звук | |
---|---|---|
непълен член | зву·ка | |
пълен член | зву·кът | |
мн.ч. | зву·ко·ве зву·ци | |
членувано | зву·ко·ве·те зву·ци·те | |
бройна форма | зву·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Заемка от рус. звук или с руско у вместо ъ, при старобълг. звѧкъ ἠχος, φωνή (Mikl. 223), срв. пол. dźwięk „звук“ от праслав. *zvǫkъ < *zvon-kъ, сродна със звън, звъня.
Фразеологични изрази
Превод
|
|