звук
звук (български)
ед.ч. | звук | |
---|---|---|
непълен член | зву·ка | |
пълен член | зву·кът | |
мн.ч. | зву·ко·ве зву·ци | |
членувано | зву·ко·ве·те зву·ци·те | |
бройна форма | зву·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- физ. Механични трептения и вълни с произволна честота в еластична среда, които човешкото ухо може да възприема.
- Всичко, което се чува, възприема с органа на слуха.
- обикн. мн. прен. Мелодични, приятни тонове, за разлика от шум.
- езикозн. Най-малкият членоразделен елемент от човешката реч.
- муз. Тон с определена височина (за разлика от шум).
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|