човек
човек (български)
ед.ч. | чо·век | |
---|---|---|
непълен член | чо·ве·ка | |
пълен член | чо·ве·кът | |
мн.ч. | хо·ра остар. лю·де рядко чо·ве·ци | |
членувано | хо·ра·та лю·де·те чо·ве·ци·те | |
бройна форма | ду·ши рядко чо·ве·ци погрешно чо·ве·ка | |
звателна форма | чо·ве·ко, чо·ве·че |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
- Лице с положителни качества.
- Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого.
- Мъж.
- Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име).
Етимология
Старобълг. чловѣкъ.
Думата е двусъставна (*čel-o-věkъ). Първата част съответства на лит. kelias „семейство, племе“, а втората на лит. vaikas „дете, момче“.
Срв. чиляк.
Фразеологични изрази
- вътрешен човек – познат, служител (който е извършил сам нещо нередно или сътрудничи на някой извън звеното, напр. като му дава информация не по обичайния ред); може някой и сам да окачествява себе си като такъв. (Обаче вътрешният човек не е задължително чак от кухнята.) Външен човек – някой, който не принадлежи дадена система (фирма, администрация, общност).
Превод
|
|
Синоними
- личност, человек, особа, лице, същество, твар, човече, индивид, смъртен
- мъж, съпруг
- субект
- тип
- създание
- фигура, тяло, телосложение, външен вид, образ, облик
Сродни думи
Производни думи