човек (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

  1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот.
  2. Лице с положителни качества.
  3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого.
  4. Мъж.
  5. Лице, което притежава някакви качества или се занимава с нещо (според съществителното име).

Етимология

Старобълг. чловѣкъ.

Думата е двусъставна (*čel-o-věkъ). Първата част съответства на лит. kelias „семейство, племе“, а втората на лит. vaikas „дете, момче“.

Срв. чиляк.

Фразеологични изрази

  • вътрешен човек – познат, служител (който е извършил сам нещо нередно или сътрудничи на някой извън звеното, напр. като му дава информация не по обичайния ред); може някой и сам да окачествява себе си като такъв. (Обаче вътрешният човек не е задължително чак от кухнята.) Външен човек – някой, който не принадлежи дадена система (фирма, администрация, общност).

Превод

  • английски: man (en), person (en), human (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: άνθρωπος (el)
    старогръцки: ἄνθρωπος (grc)
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: hombre (es)
  • италиански: uomo (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: homo (lt)
  • литовски: [[]]
  • немски: Mensch (de), Person (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: człowiek (pl)
  • португалски: [[]]
  • румънски: om (ro), мн. ч. oameni (ro)
  • руски: человек (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: insan (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: homme (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: člověk (cs)
  • шведски: [[]]
  • японски:  (ja) (hito)

Синоними

Сродни думи

Производни думи