България
България (български)
ед.ч. | Бъл·га·рия | |
---|---|---|
членувано | – | |
мн.ч. | - | |
членувано | – | |
звателна форма | Бъл·га·ри·йо |
Съществително собствено име, женски род, тип 196
- Държава в Югоизточна Европа. Официално име: Република България.
Етимология
- Българският етноним най-вероятно идва от топонима Балх(Балхара), за народите, съседни или близки на ранните българи, и за самите древни българи етнонимът българи би трябвало да е имал буквален превод „бели, високи хора“. Пряко доказателство за това предположение са куберовите българи във Волжка България, които в някои документи са описани като „сребърни“, в други като „бели“ българи, но най-често като „белари“. В действителност в много индоевропейски езици думите „бял, блестящ“ и „сребърен“ са производни на една и съща дума. Летописецът Рашид-ад-Дин, който описва монголските нашествия, съобщава, че мокшите, буртасите и аржаните (българите) били покорени едновременно от монголите. В народа аржани Татяна Ярулина вижда волжските (сребърни) българи [Ярулина Татяна. Величието на Волжска България. София. 2001] – сравни латинското название на среброто argentum – бял, блестящ, благороден метал. Забележително е това, че в този текст етнонима „българи“ директно е заместен с думата „аржан“ – сребърен, бял, блестящ, благороден. Самите куберови българи наричат държавата си Идел, което е древна индоевропейска дума и означава „благороден, аристократичен“ (сравни с немската дума edel със значение „благороден, бял“).
Фразеологични изрази
Превод
Сродни думи
Производни думи
Вижте още: българин
Уикипедия разполага със статия на тема България. |