аз

аз (български)

аз ± — словоформи и пренасяне:

именителен падеж	аз
винителен падеж	ме·не мен
винителен падеж, кратка форма	ме
дателен падеж	ме·не мен
дателен падеж, предложна форма	ме·не мен
дателен падеж, кратка форма	ми

Местоимение, тип

1. Местоимение в първо лице, единствено число, именителен падеж. Аз отивам.
2. Първата буква от глаголицата.

Етимология

старобълг. азъ. Праслав. *аzъ се различава по вокализма си от сродните форми: старолит. еš, лит. aš, латв. еs, старопрусск. еs, аs, староинд. aham, авест. azǝm, староперс. аdаm, армен. еs, венет. ехо, старогрц. ἐγώ, лат. еgо, гот. ik „аз“. Освен ие. *еg'- (представено в старогрц., лат., герм.) е съществувало и ие. диал. *eg'h- (представено в староинд., венет., слав.). Отпадането на крайното з в останалите слав. езици не е напълно изяснено.

Превод

албански: unë (en) английски: I (en) арабски: أنا (ar) арменски: ես (hy) африкаанс: ek (af) белоруски: я (be) гръцки: εγώ (el) датски: jeg (no) есперанто: mi (eo) естонски: mina (et), ma (et) иврит: אני (he) индонезийски: saya (id), aku (id) ирландски: mé (ga), mise (ga) исландски: ég (is) испански: yo (es) италиански: io (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: еs (lv) латински: ego (la) литовски: aš (lt)

немски: ich (de) норвежки: jeg (no) персийски: [[]] полски: ja (pl) португалски: eu (pt) румънски: eu (ro) руски: я (ru) словашки: ja (sk) словенски: jaz (sl) сръбски: jа (sr) тайландски: ผม (th) (пом) м, ดิฉัน (th) (ди-чан) ж, ฉัน (th) (чан) турски: ben (tr) украински: я (uk) унгарски: én (hu) фински: minä (fi) френски: je (fr), moi (fr) холандски: ik (nl) хърватски: ja (hr) чешки: já (cs) шведски: jag (sv) японски: [[]]