църква
църква (български)
| ед.ч. | цър·к·ва | |
|---|---|---|
| членувано | цър·к·ва·та | |
| мн.ч. | цър·к·ви | |
| членувано | цър·к·ви·те | |
| звателна форма | цър-к-во | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
цъ́рква
- Богочовешкото общение от Бог, Богородица, светите сили небесни, светите спасени верни - на Небето, и живеещите верни - на земята. Триединия Бог е "на върха" на Църквата, светиите (Богородица, ангели и светии) - около Него, а избраните верни на земята приемат Небесната Благодат (освещаваща сила Божия), преподават я - от свещенството към народа Божий, и я излъчват в живота си, бидейки озарени, изпълнени и вдъхновени от Светия Дух Божи (от Петдесетница насетне), и живеейки по Небесната си Вяра, се спасяват, и проповядват (благовестват) Спасение и на неверните.
- Коя да е поместна църква от Църквата (едната света съборна и апостолска Църква, наричана отпосле, поради отцепници самозванци - православна). Поместната църква представлява единица (поземлено-управленческа) от св. Църква, обособена за отделен народ и отговаряща на езиковите му потребности за понятно богослужение, събор от Събора (Църквата), в който Всеобщ Събор (на Българската, Йерусалимската, Антиохийската и пр. поместни църкви) тя участва, и с който е длъжна да се съобразява. Като пример за отношения между различните събори - свещеник/мирянин (пътуващ) от Българската поместна църква, намиращ се на земя на Сръбската поместна църква е в правото (и дълга) си да участва в богослужението, но не е в правото си да кръщава на тази земя.
- Храмът Църковен, служещ за богослужение, благовестие и треби.
- Коя да е деноминация представяща се за Христова.
Етимология
старобългарски црькы, род. п. црькъве. Заемка от старобаварски kirko от гръцки κυρικόν.
Фразеологични изрази
Превод
|
|