манастир
манастир (български)
ед.ч. | ма·нас·тир | |
---|---|---|
непълен член | ма·нас·ти·ра | |
пълен член | ма·нас·ти·рът | |
мн.ч. | ма·нас·ти·ри | |
членувано | ма·нас·ти·ри·те | |
бройна форма | ма·нас·ти·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен.
Етимология
От старобългарски манастырь (Супр., Син. тр.). Заемка от средногр. μοναστήρι(ον), диал. μαναστήρι(ο)ν, като по завършек е сближена със славянската наставка -yrь, срв. *mexyrь „мехур“, цслав. пустырь χέρσος "пустош" (Mikl 755), както е при псалътырь ψαλτήριον „псалтир“ (Клоц., Син. пс., Бол. пс.)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Стар правопис и изговор на думата е "монастир": Там вътре, в тази черква, в монастира, "dans le cloître", е създадена нашата модерна душа, из която изникна модерната символична поезия. (Гео Милев, "Модерната поезия", 1914)