манастир (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен.

Етимология

От старобългарски манастырь (Супр., Син. тр.). Заемка от средногр. μοναστήρι(ον), диал. μαναστήρι(ο)ν, като по завършек е сближена със славянската наставка -yrь, срв. *mexyrь „мехур“, цслав. пустырь χέρσος "пустош" (Mikl 755), както е при псалътырь ψαλτήριον „псалтир“ (Клоц., Син. пс., Бол. пс.)

Фразеологични изрази

Превод

  • немски: das Kloster
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: монасты́рь
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: manastır
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: monastère, cloître, (женски) - couvent
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

обител, църква

Сродни думи

Производни думи

Стар правопис и изговор на думата е "монастир": Там вътре, в тази черква, в монастира, "dans le cloître", е създадена нашата модерна душа, из която изникна модерната символична поезия. (Гео Милев, "Модерната поезия", 1914)