параклис
параклис (български)
ед.ч. | па·рак·лис | |
---|---|---|
непълен член | па·рак·ли·са | |
пълен член | па·рак·ли·сът | |
мн.ч. | па·рак·ли·си | |
членувано | па·рак·ли·си·те | |
бройна форма | па·рак·ли·са | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Малка църква, която няма осветен престол и в нея не се служи.
Етимология
< гръц. παρακλήσις „утешение“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|