син
син (български)
ед.ч. | син | |
---|---|---|
непълен член | си·на | |
пълен член | си·нът | |
мн.ч. | си·но·ве | |
членувано | си·но·ве·те | |
бройна форма | си·на | |
звателна форма | си·не, син·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Етимология
старобълг. сынъ. Сродни думи: лит. sūnus, староинд. sūnuś, авест. hūnu-, гот. sunus, старо-в.-нем. sunu, старогр.(стар.) υἱύς, род. п. υἱέος, тохар. А sе, В sоуä „син“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Прилагателно име, тип 86
- Който има цвят на небе или вода. Този цвят лежи между зеления и виолетовия цвят във видимия спектър.
- (прен.) привърженик на Съюза на демократичните сили.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|