небе
небе (български)
ед.ч. | не·бе | |
---|---|---|
членувано | не·бе·то | |
мн.ч. | не·бе·са, не·бе·та | |
членувано | не·бе·са·та, не·бе·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 70
- Въздушното пространство над земята, виждано обикн. като син свод. [1]
Етимология
старобълг. небо, род. п. небесе (Супр.) - основа на -es-. Сродни думи: лит. debesis „облак“(d-, вероятно под влиянието на лит. dangus „небе“), староинд. nábhas ср. р. „мъгла, пара, небе“, авест. nabah ср. р. „небе“, старогр. νέφος ср. р. „облак“, хет. nерiš, род. п. nерišаš „небе“, лат. nebula „мъгла“, староисл. nifl „тъмнина“, ст.вис.нем. nebul „мъгла“. От старобългарски заета в рус. небо при собств. нëбо.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
небеса, висини, небесни селения