дете
дете (български)
ед.ч. | де·те | |
---|---|---|
членувано | де·те·то | |
мн.ч. | де·ца | |
членувано | де·ца·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 67
- Момче или момиче в ранна възраст до юношеството.
Етимология
На старобълг. дѣти (мн. ч. παιδία, νήποι „деца“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Супр., Хил.), дѣтишть παιδίον „дете“ (Зогр., Мар., Син. тр., Супр.)), дѣтѧ „кърмаче“ (Остром.). От *dětę, род. п. *dětętе, производна на слабозасвид. слав. *dětь (сръб.-цслав. дѣть, чеш. диал. děť) < *doitos, от ИЕ *dheh1i-tos, от *dheh1-i- „кърмя, доя“. Мн. ч. деца в бълг. произлиза от събир. форма *дѣтьца.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- рожба, чедо, син, отроче, младенец, наследник
- младеж, хлапе, хлапак, малък, малолетен
- неопитен, неук, неузрял
- наивен, доверчив
- невинен, непокварен, чист, неопетнен
- потомък, потомство, поколение, деца
Сродни думи
детство, детски, детински, дечко