образ

образ (български)

образ ±

ед.ч.		об·раз
	непълен член	об·ра·за
	пълен член	об·ра·зът
мн.ч.		об·ра·зи
	членувано	об·ра·зи·те
бройна форма		об·ра·за
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ. 2. Изображение. Телевизорът има неясен образ. 3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски. 4. В литературата и изкуството – обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни. 5. В художественото произведение – пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия. 6. В литературата – езикови средства за изграждане на литературна творба. 7. Остар. Лице, лик. • Изгубвам човешкия си образ. Постъпвам много жестоко и безсърдечно.

Превод

английски: image, visage, (изображение) - effigy, picture, (литературен) - character, figure арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: εικόνα датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Bild, die Abbildung, (литературен) - der Charakter, die Person норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• лик, лице, облик, физиономия, израз, фигура, вид, външен вид, фасада
• портрет, снимка, изображение
• форма, силует, изглед, репродукция, скица
• емблема, знак, белег
• страна, буза
• отпечатък
• статуя, подобие
• отражение
• фантом, сянка
• общоприета представа, мисъл, мнение
• прилика
• представяне, изобразяване, символ
• рисуване, рисунка
• тяло
• човек, телосложение