лице

лице (български)

лице ±

ед.ч.		ли·це
	членувано	ли·це·то
мн.ч.		ли·ца
	членувано	ли·ца·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. лице πρόσωπον, род. п. личесе или лица (Зогр., Мар., Син. пс., Сав. кн., Супр., Рил. ев. 13 в.). Умал. от лик.

Превод

албански: fytyrë (sq) английски: face (en) староанглийски: ansien (en), andwlita (en), nebb (en) арабски: وجه (ar) (wajh) арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: πρόσωπο (el) старогръцки: πρόσωπον (grc) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

македонска норма:  (mk) немски: Gesicht (de), Person (de) нидерландски:  (nl) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: faţă (ro), obraz (ro) руски: лицо (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: yüz (tr), kişi (tr) украински:  (uk) унгарски: [[]] урду:  (ur) фински: [[]] френски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: 顔 (ja) (かお, kao)

Синоними

• лик, образ, физиономия, външност, вид, изглед, фигура
• изражение, израз
• изображение
• фасада, повърхност
• особа, индивид, човек, личност, персона, същество
• муцуна
• черти на лицето
• параван
• субект
• тип

Производни думи

лицев, налице, олицетворение