ме
ме (български)
Изговор
me
Произход, развитие и родствени връзки
Местоимение (тип suff)
- [1] кратка форма винителен падеж (пряко допълнение) 1 л., ед. ч. на аз
- Чуваш ли ме?
- Не ме удряй.
- Страх ме е от паяци.
Склонения
лични местоимения
число | лице / род | именителен падеж (подлог) |
винителен падеж (пряко допълнение) |
дателен падеж (непряко допълнение) | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
пълна | кратка | пълна | кратка | чрез подлог | ||||
ед. ч. | 1 л. | аз | мен мене |
ме | мене | ми | мен мене | |
2 л. | ти | теб тебе |
те | тебе | ти | теб тебе | ||
Вие | Вас | Ви | Вам | Ви | Вас | |||
3 л. | м. р. | той | него | го | нему | му | него | |
ж. р. | тя | нея | я | ней | ѝ | нея | ||
ср. р. | то | него | го | нему | му | него | ||
мн. ч. | 1 л. | ние ний |
нас | ни | нам | ни | нас | |
2 л. | вие вий |
вас | ви | вам | ви | вас | ||
Вие | Вас | Ви | Вам | Ви | Вас | |||
3 л. | те | тях | ги | тям | им | тях |
Забележка
- [1] вж. аз.
Преводи
1. пълна форма винителен падеж (пряко допълнение)
Бележки и допълнителна информация
(бълг.) Институт за български език (ИБЕ). Речник на българския език - том 14. Изд. АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2012. с. 1-1224.