муцуна (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Уста и челюсти при животните.
  2. Прен. Лице, мутра.

Етимология

От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: muzzle (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: μουσούνα (el)
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: muso (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: морда (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: museau (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

муцунка, муцка