изолатор
изолатор (български)
ед.ч. | изо·ла·тор | |
---|---|---|
непълен член | изо·ла·то·ра | |
пълен член | изо·ла·то·рът | |
мн.ч. | изо·ла·то·ри | |
членувано | изо·ла·то·ри·те | |
бройна форма | изо·ла·то·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Изолаторите са вещества, в които няма свободни електрични заряди и не провеждат електричен ток. Добри изолатори са: сухото дърво, мраморът, коприната, стъклото, ебонитът, пластмасата. Най-добри са стъклото, ебонитът, порцеланът, кварца и кехлибарът.