Съществително нарицателно име, среден род, тип
- Само ед. Прозрачно и лесночупливо кварцово вещество.
- Тънка плоскост от такъв материал, която се поставя на врати, прозорци и др.
- Стъклена част на различни оптически прибори, през която се гледа.
Етимология
ст.бълг. стькло κρύσταλλος, стьклѣница ἀλάβαστρος (Супр.). Праслав. *stьklo е културен термин, зает от гот. stikls, ст.в.нем. stесhаl „рог за пиене, чаша, ритон“. От рога за пиене това название е било пренесено на други видове съдове и в крайна сметка на материала „стъкло“. Лит. stiklas, латв. stikls, ст.прус. sticlo, рум. sticlă „стъкло“ са ранни заемки от слав. *stьklo.
Фразеологични изрази
- Увеличително стъкло „лупа“.
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи
