мрамор
мрамор (български)
ед.ч. | мра·мор | |
---|---|---|
непълен член | мра·мо·ра | |
пълен член | мра·мо·рът | |
мн.ч. | мра·мо·ри | |
членувано | мра·мо·ри·те | |
бройна форма | мра·мо·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
цслав. мраморъ. Праслав. *mormorъ - стара заемка от лат. marmor, от старогр. μάρμαρος „камък“. От старобълг. заета в рус. мрамор при старорус. мороморъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|