кехлибар
кехлибар (български)
ед.ч. | кех·ли·бар | |
---|---|---|
непълен член | кех·ли·ба·ра | |
пълен член | кех·ли·ба·рът | |
мн.ч. | кех·ли·ба·ри | |
членувано | кех·ли·ба·ри·те | |
бройна форма | кех·ли·ба·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
кехрибар (1869 г.) от тур. kehlibar, kehruba < перс.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
янтар