шум
шум (български)
ед.ч. | шум | |
---|---|---|
непълен член | шу·ма | |
пълен член | шу·мът | |
мн.ч. | шу·мо·ве | |
членувано | шу·мо·ве·те | |
бройна форма | шу·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Неприятен звук долавян от човешкото ухо.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- звук, тропот, глъч, гюрултия, олелия, врява, аларма, вик, крясък
- смут, недоволство, брожение, ропот
- мълва, слух
- безредие, хаос
- бъркотия, суматоха, кавга, караница
- вълнение, сензация
- глъчка
- веселба, гуляй
- дисонанс, дисониращ акорд
- объркване, уплаха, възбуда, дандания
- суетене, щуране, шетня, нервничене
Сродни думи
шумотевица, шумолене, прошумоля, зашумя, пошумя
Производни думи
прошумоля, зашумя, пошумя