нота

нота (български)

нота ±

ед.ч.		но·та
	членувано	но·та·та
мн.ч.		но·ти
	членувано	но·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. Познавам нотите. Изпя нотата неправилно.
2. Само мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. Свиря по ноти.
3. Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. В гласа му долових радостни ноти.

Превод

английски: note (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: нота (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: nuotti, sävel френски: note (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

звук, тон

Руски

Съществително име

нóта

1. нота