звън
звън (български)
ед.ч. | звън | |
---|---|---|
непълен член | звъ·на | |
пълен член | звъ·нът | |
мн.ч. | звъ·но·ве | |
членувано | звъ·но·ве·те | |
бройна форма | звъ·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. звонъ ἦχος „шум“ (Супр.), получила ъ от глагола звьнѣти ἠχειν (Ант. панд., Шишатовацки ап.). Праслав. *zvonъ - cродна с алб. zëh, арм. jain „глас“ (< *g^hvonos)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
зъвенц, звънци
Производни думи
звън
{{{ДРУГИ}}}