граница

граница (български)

граница ±

ед.ч.		гра·ни·ца
	членувано	гра·ни·ца·та
мн.ч.		гра·ни·ци
	членувано	гра·ни·ци·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.

2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.

3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието

1. 4'Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.

• Зад граница. В чужбина.

Превод

английски: border арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: frontiera китайски: [[]] корейски: 국경 латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Grenze (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: граница словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: raja френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: gräns японски: 国境

Синоними

• предел, край, преграда, разграничение, синор, линия, бразда, бряг, праг, вододел
• ограничение, мярка, рамка, норма, лимит
• обхват, обсег, район
• разграничаване, различие
• степен