норма
норма (български)
ед.ч. | нор·ма | |
---|---|---|
членувано | нор·ма·та | |
мн.ч. | нор·ми | |
членувано | нор·ми·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Зададена (установена) мярка, зададен (установен) порядък.
Етимология
Думата е с латински произход, от лат. norma, но в българския е навлязла чрез посредничеството на френския – фр. norme, руския – рус. норма, или немския – нем. Norm (неуточнено).
Фразеологични изрази
Превод
|