праг
праг (български)
ед.ч. | праг | |
---|---|---|
непълен член | пра·га | |
пълен член | пра·гът | |
мн.ч. | пра·го·ве | |
членувано | пра·го·ве·те | |
бройна форма | пра·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Неголяма част от дърво долу на входна врата.
- Дона част от входния отвор на къща.
- Прен. Вход. Пред входа на живота.
- Скална издатина в реката.
- Прен. Спец.Предел, граница. Праг на чуваемост.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|