граница
граница (български)
ед.ч. | гра·ни·ца | |
---|---|---|
членувано | гра·ни·ца·та | |
мн.ч. | гра·ни·ци | |
членувано | гра·ни·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието
- 4'Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
• Зад граница. В чужбина.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- предел, край, преграда, разграничение, синор, линия, бразда, бряг, праг, вододел
- ограничение, мярка, рамка, норма, лимит
- обхват, обсег, район
- разграничаване, различие
- степен