хайдутин
хайдутин (български)
ед.ч. | хай·ду·тин | |
---|---|---|
непълен член | хай·ду·ти·на | |
пълен член | хай·ду·ти·нът | |
мн.ч. | хай·ду·ти | |
членувано | хай·ду·ти·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | хай·ду·ти·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
- Истор. По време на турското робство - народен закрилник,борец срещу османското владичество.
- Остар. Разбойник, хайдук, крадец.
Етимология
Първоначалното значение на думата е „разбойник, крадец“, срв. употребата в дамаскин от 17 век: тогава щътъ да въскрьсньть хаидуте да дадьть рѣчь богу. Заета от тур. hajdud, което е от унг. hajdúk „наемна войска, пазеща границата от турците; телохранители; крадци“ (1554) < австр.-нем. Haytok, Heydogg, което е немското произношение на унг. hajtók, мн.ч. на hajtó „викач, гонач (при лов)“ (1514). Унг. hajdú „разбойник“ е вторично образувано от hajdúk, където -к е схванато за унг. окончание за мн.ч.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
бунтовник, въстаник, четник, харамия, размирник, бунтар, революционер