бунтар
бунтар (български)
ед.ч. | бун·тар | |
---|---|---|
непълен член | бун·та·ря | |
пълен член | бун·та·рят | |
мн.ч. | бун·та·ри | |
членувано | бун·та·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | бун·та·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
Фразеологични изрази
ti si bontar
Превод
ti si boresht se 4ovek
|
|