бунтовник

бунтовник (български)

бунтовник ±

ед.ч.		бун·тов·ник
	непълен член	бун·тов·ни·ка
	пълен член	бун·тов·ни·кът
мн.ч.		бун·тов·ни·ци
	членувано	бун·тов·ни·ци·те
бройна форма		бун·тов·ни·ка
звателна форма		бун·тов·ни·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

1. Поборник за възмездие, разплата и преврат.

Превод

английски: rebel, mutineer арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: rebelde, amotinado италиански: ribelle китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Rebell, der Meuterer, der Aufrührer норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бунтовщи́к словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: isyancı унгарски: [[]] фински: [[]] френски: rebelle, mutin холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• бунтар, въстаник, революционер, размирник, хайдутин, четник
• недоволник