субект

субект (български)

субект ±

ед.ч.		су·бект
	непълен член	су·бек·та
	пълен член	су·бек·тът
мн.ч.		су·бек·ти
	членувано	су·бек·ти·те
бройна форма		су·бек·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Извършител.
2. Подлог.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• личност, лице, индивид, човек, персона
• екземпляр, тип, оригинал
• терк
• същество

Производни думи

Субект е понятие, изразяващо обозрима и/или мисловна категория, която насочва внимание. Субектът е закономерно обвързан със обект, към който се насочва вниманието и който в езика се явавя негов антоним.