смисъл (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

1. Вътрешно, логическо съдържание (на дума, реч, явление), осмислено чрез разума; значение.
2. Оправдание, цел, основание.

Етимология

Фразеологични изрази

Какъв е смисълът на думите ти • Превеждам по смисъл, не буквално • Смисълът на живота • Не виждам смисъл (да правя нещо) • Няма / има смисъл (нещо да се прави; да се продължава) • Не схващам смисъла (напр. на дадена идея) • Няма голям / кой знае какъв смисъл • Дълбок смисъл (често с употреба на сравнителна степен: има по-дълбок смисъл) • По смисъла на този закон / член (за законодателен акт или отделна разпоредба от него)

Превод

  • английски: sense
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Sinn
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: le sens
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи