логика
логика (български)
ед.ч. | ло·ги·ка | |
---|---|---|
членувано | ло·ги·ка·та | |
мн.ч. | ло·ги·ки | |
членувано | ло·ги·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Наука за правилното мислене
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- логичност
- последователност, смисъл, разум, здрав разум
- мисъл, разсъждение, силогизъм
- закономерност, причинност, причинна връзка, правилност, убедителност