синор

синор (български)

синор ±

ед.ч.		си·нор
	непълен член	си·но·ра
	пълен член	си·но·рът
мн.ч.		си·но·ри
	членувано	си·но·ри·те
бройна форма		си·но·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Разстояние под формата на бразда, определящо границата между два обработваеми (селски) имота.

Етимология

старобълг. синоръ (ХІІІ в.) от гръцки σύνορο „граница“ (= sün „с“ + oros „ров“).

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• бразда
• раздел, предел, граница, линия, преграда, межда
• граничен камък