сановник

сановник (български)

сановник ±

ед.ч.		са·нов·ник
	непълен член	са·нов·ни·ка
	пълен член	са·нов·ни·кът
мн.ч.		са·нов·ни·ци
	членувано	са·нов·ни·ци·те
бройна форма		са·нов·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Остар. Длъжностно лице на църковна или държавна служба с високо положение (висок сан) и голямо влияние. Сановниците на краля.
2. Ирон. Висш държавен служител; властимащ, съветник на властта.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Würdenträger норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: сановник словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

жрец, свещеник, духовник, велможа