Съществително нарицателно име, м.р., ед.ч.

Значение - 1. Знатен и богат сановник. 2. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.

Синоними: царедворец, придворен, болярин, благородник, сановник, големец

Род - м Тип - 38 Етимология - старобълг. вельможа τοπάρχις, δυνάστης (Супр.), чеш. velmož, слов. veľmož „велможа, магнат“, рус. вельможа. Двусъставна дума *velь-mog-ja < велии „голям“ + мога.

  • английски: grandee, noble
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: grande
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]

| ПРЕВОД2 =

  • немски: der Grande
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: вельможа (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: velmož (cs)
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]