велможа

Съществително нарицателно име, м.р., ед.ч.

Значение - 1. Знатен и богат сановник. 2. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.

Синоними: царедворец, придворен, болярин, благородник, сановник, големец

Род - м Тип - 38 Етимология - старобълг. вельможа τοπάρχις, δυνάστης (Супр.), чеш. velmož, слов. veľmož „велможа, магнат“, рус. вельможа. Двусъставна дума *velь-mog-ja < велии „голям“ + мога.

• английски: grandee, noble
• арабски: [[]]
• арменски: [[]]
• африкаанс: [[]]
• белоруски: [[]]
• гръцки: [[]]
• датски: [[]]
• есперанто: [[]]
• естонски: [[]]
• иврит: [[]]
• индонезийски: [[]]
• ирландски: [[]]
• исландски: [[]]
• испански: grande
• италиански: [[]]
• китайски: [[]]
• корейски: [[]]
• латвийски: [[]]
• латински: [[]]
• литовски: [[]]

| ПРЕВОД2 =

• немски: der Grande
• норвежки: [[]]
• персийски: [[]]
• полски: [[]]
• португалски: [[]]
• румънски: [[]]
• руски: вельможа ^(ru)
• словашки: [[]]
• словенски: [[]]
• сръбски: [[]]
• тайландски: [[]]
• турски: [[]]
• унгарски: [[]]
• фински: [[]]
• френски: [[]]
• холандски: [[]]
• хърватски: [[]]
• чешки: velmož ^(cs)
• шведски: [[]]
• японски: [[]]