жрец
жрец (български)
ед.ч. | жрец | |
---|---|---|
непълен член | жре·ца | |
пълен член | жре·цът | |
мн.ч. | жре·ци | |
членувано | жре·ци·те | |
бройна форма | жре·ца | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- В езическите религии — свещенослужител. [1]
Етимология
Старобълг. жьрьць от старобълг. глагол жръти, жьрѫ „правя жертва“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|