рид

рид (български)

рид ±

ед.ч.		рид
	непълен член	ри·да
	пълен член	ри·дът
мн.ч.		ри·до·ве
	членувано	ри·до·ве·те
бройна форма		ри·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Леко издадена земна повърхност.

Етимология

старобълг. хридъ (ХІІІ в.) (разпространена в сръб, словен., слов.). Думата е с неясна етимология. Едва ли се отнася като *ksridъ към гот. -skreitan, швейц.-нем. schreißen „разкъсвам“ (по аналогия на лат. rumpō „чупя“ - rūpēs „скала“), при отсъствието на такъв глагол в славянските езици. По-вероятно е значението „скала“ да е вторично както при било, бърдо - при първонач. значение „цев“ може да се обясни като герм. заемка < старофриз. hreid, староангл. hréod, старофранк. ried „тръстика, цев, тръба“.

Превод

английски: hill арабски: تل арменски: բլուր африкаанс: hill белоруски: пагорак гръцки: λόφος датски: hill есперанто: monteto естонски: mägi иврит: גבעה индонезийски: bukit ирландски: cnoc исландски: hill испански: colina италиански: collina китайски: 山 корейски: 언덕 латвийски: kalns латински: colle литовски: kalnas

немски: hügel норвежки: hill персийски: تپه полски: pagórek португалски: colina румънски: deal руски: xолм словашки: kopec словенски: hrib сръбски: брдо тайландски: เนินเขา турски: tepe унгарски: hegy френски: colline хърватски: brdo чешки: kopec шведски: kulle японски: 丘

Синоними

• хълм, бърдо, чукар, хребет, баир, могила, връх, било, превал, височина, рътлина
• насип, купчина, тераса, вал, издатина
• възвишение