било
било (български)
ед.ч. | би·ло | |
---|---|---|
членувано | би·ло·то | |
мн.ч. | би·ла | |
членувано | би·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Планински хребет.
- Ръб на покрив.
Етимология
Произлиза от *bidlo „гребен, част от тъкачен стан“, производна на глагола *biti „бия“. По същия начин е образувано и бърдо.
Фразеологични изрази
Превод
|
|