връх

връх (български)

връх ±

ед.ч.		връх
	непълен член	вър·ха
	пълен член	вър·хът
мн.ч.		вър·хо·ве
	членувано	вър·хо·ве·те
бройна форма		вър·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 3

1. Най-високата, най-горната, обикновено заострена част на нещо (покрив, кула, дърво и др.).
2. Най-високата част от планина, земно възвишение, която се издига и обособява над билото.
3. Прен. Най-висшата, крайна, пределна степен в проявата на нещо; кулминация, апогей.
4. Прен. Книж. Само мн. Най-влиятелната или ръководеща част от общество, класа, организация и под.; ръководни кръгове.
5. Тънка, заострена крайна част на предмет или телесен орган.
6. Геом. Точка, в която се пресичат раменете на ъгъл, страните или стените на геометрични фигури.
7. Диал. Земна издигнатина; възвишение, баир.
8. Диал. Каймак, сметана на мляко.

Фразеологични изрази

◊ Връх на айсберга. Книж. Известната, видимата част от дадено явление, дейност, чиито най-съществени страни остават скрити, неизвестни за повечето хора. ◊ Връх на сладоледа. Разг. Нещо, което е изключително качествено, ценно, интересно или притежава някакво друго качество във висока степен.

Превод

английски: top, peak арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: cima, pico италиански: cima, picco китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Spitze, der Gipfel норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: верши́на, верх, пик словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: üst унгарски: [[]] фински: [[]] френски: cime, sommet холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• възвишение, било
• острие, край
• върху, над, въз, връз, отгоре
• апогей
• зенит, разцвет
• кота, височина, хълм
• кулминационна точка

Сродни думи

връхна връхлитам