принцип
принцип (български)
ед.ч. | прин·цип | |
---|---|---|
непълен член | прин·ци·па | |
пълен член | прин·ци·път | |
мн.ч. | прин·ци·пи | |
членувано | прин·ци·пи·те | |
бройна форма | прин·ци·па | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Тълковен речник мн. принципи, (два) принципа, м.
1. Основно начало на някаква теория, политическо устройство и др. под. Принципи на управление. 2. Обикн. мн. Убеждение, възглед, от който се ръководи човек. Изменям на принципите си. • По принцип. Въобще, изобщо.
Синонимен речник (същ.) начало, правило, аксиома, максима, закон, норма, постулат, основа, елемент
(същ.) ръководно начало, пример, указание[1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- начало, правило, аксиома, максима, закон, норма, постулат, основа, елемент
- ръководно начало, пример, указание
Сродни думи
Производни думи
- ↑ Речник на думите в българския език