елемент

елемент (български)

елемент ±

ед.ч.		еле·мент
	непълен член	еле·мен·та
	пълен член	еле·мен·тът
мн.ч.		еле·мен·ти
	членувано	еле·мен·ти·те
бройна форма		еле·мен·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Вещество, което не се разлага по химичен начин на съставни части, напр. водород, кислород, злато, сребро.
2. Съставна част или характерна черта на нещо; компонент, примес.
3. Представител на определена обществена група или носител на някаква социална характеристика, обикн. в обкръжението на дадена среда.
4. спец. Отделен съд, уред за добиване на галваничен ток.

Етимология

[латински]

Фразеологични изрази

• химичен елемент
• елемент на (ирония...)

Превод

английски: element арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• начало, основа, принцип, зародиш
• същество, вещество, материал
• съставка, реквизит, съставна част
• запис
• секция, агрегат, участък, възел
• черта, жилка, лека склонност към