елемент (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Вещество, което не се разлага по химичен начин на съставни части, напр. водород, кислород, злато, сребро.
  2. Съставна част или характерна черта на нещо; компонент, примес.
  3. Представител на определена обществена група или носител на някаква социална характеристика, обикн. в обкръжението на дадена среда.
  4. спец. Отделен съд, уред за добиване на галваничен ток.

Етимология

[латински]

Фразеологични изрази

  • химичен елемент
  • елемент на (ирония...)

Превод

  • английски: element
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи