похват
похват (български)
ед.ч. | пох·ват | |
---|---|---|
непълен член | пох·ва·та | |
пълен член | пох·ва·тът | |
мн.ч. | пох·ва·ти | |
членувано | пох·ва·ти·те | |
бройна форма | пох·ва·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Начин на подхождане към нещо, начин на изобразяване на нещо.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|