маниер
маниер (български)
ед.ч. | ма·ни·ер | |
---|---|---|
непълен член | ма·ни·е·ра | |
пълен член | ма·ни·е·рът | |
мн.ч. | ма·ни·е·ри | |
членувано | ма·ни·е·ри·те | |
бройна форма | ма·ни·е·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
1. Начин на работа или действие; похват. 2. Начин на държание и поведение; обноски.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|